За първи път видях кукери, когато вече бях омъжена и живеех в Бургас. Да си призная, страхувах се… доста дълго време. Всъщност, това е основното им предназначение – да бъдат страшни и по този начин да прогонят злото.

Един прекрасен ден всичко се преобърна, сякаш никога не е съществувало.

Видях кукерите облечени в народни носии. Толкова пъстри и цветни, толкова красиви. Маските им омагьосваха всеки, който ги погледне. Звукът на хлопките унасяше в ритъм и цялата тази шарена картина привличаше с невероятна сила и емоция.

Започнах да чета за кукерите, за обичая, за костюмите, за маските. Колкото повече информация събирах, толкова повече се засилваше интересът ми към тях. Вълнението стана още по-голямо, когато започнах да изработвам техните носии. Всеки път нещо ново, нещо различно и все пак толкова традиционно, българско.

Опиянението от красотата и магията на кукерите се случва по едно и също време на годината, а сякаш няма край…


Автор: Ваня Николова
Фотограф: Венци Кръстев